– Д-р Марчев, каква е връзката между телесното тегло и продължителността на живота?
– Ориентир за това са данните от животозастрахователните компании. За определяне на нормата се използва една доста произволна, но създадена за удобство и вече утвърдена мярка, която позволява да се съизмерват данните. Това е индексът на телесната маса (ИТМ). Изчислява се, като разделим теглото в килограми върху ръста на квадрат в метри. Теглото се приема за нормално, ако този индекс е в рамките от 18,5 до 25, за наднормено – от 25 до 30, а над 30 – за затлъстяване. Тази скала има още 3 стъпки нагоре – първа степен затлъстяване, ако е от 30 до 35, втора – от 35 до 40, и трета – при индекс на телесната маса над 40. Приема се, че затлъстелите са в по-голям риск от ранна смърт. Има обаче едно явление, наречено парадокс на затлъстелите, и името подсказва, че нещата не са точно такива, каквито изглеждат.
– В какъв смисъл?
– Ако прегледаме случайно избрани 1000 души, по-голяма е вероятността да открием исхемична болест на сърцето (ИБС) при тези, които са затлъстели. Но ако вземем 1000 души от моята болница, които имат доказана ИБС, от тях най-тежко болните са слаби. И още елементи на парадокса: в общата популация най-ниска е смъртността при ИТМ от 18,5 до 25, но ако вземем хора със сърдечна недостатъчност или хора над 60 г., ще установим, че при тях смъртността на тези с наднормено тегло не е по-висока от смъртността на тези с нормално тегло. Ще направя аналогия със стойностите на кръвното. В общата популация важи правилото: колкото ти е по-високо кръвното, толкова по-вероятно е да имаш сърдечна недостатъчност. Но ако имаш сърдечна недостатъчност, колкото по-високо ти е кръвното, толкова по-дълго живееш. Негативът става позитив.
Цялото интервю четете тук.
