Дългият COVID-19 може да окаже значително негативно въздействие върху живота на засегнатите от него.
Различни изследвания с категоричност сочат, че жените почесто страдат от продължителни симптоми спрямо мъжете и са засегнати по специфичен начин, който може да включва по-чести случаи на депресия и хронична умора, изменения в менструацията и др.
В България няма регистър на пациентите с пост-COVID-19 синдром и съответно не се знае какъв процент от хората, прекарали COVID-19 развиват продължаващи симптоми и колко от тях са жени. Въпреки това онлайн допитването на фондацията показва, че 79.4% от анкетираните жени са имали някаква продължаваща симптоматика след излекуване от инфекцията. Събраната информация показва, че дългият COVID-19 не се познава както от пациентите, така и от част от специалистите и не се предлагат адекватни комплексни решения,
които да отчитат спецификите по пол.
До такива изводи водят и данните, че само шест души са ползвали клиничната пътека „Физикална терапия, рехабилитация и специализирани грижи след лечение от COVID-19“. Фактът, че само 5.7% от респондентките в допитването отговарят, че са били хоспитализирани, а клиничната пътека е достъпна само за лица, които
са били хоспитализирани също показва някакво разминаване между реалностите на терен и мерките, които се вземат. В тази връзка Фондация „Екатерина Каравелова“ отправя следните препоръки:
– Провеждане на национално представително изследване, за да се оцени разпространението на постCOVID-19 синдрома в страната, както и спецификите на състоянието на база пол.
– Активно включване на пациентите в разработването на мерки за адресиране на въздействието на дългия COVID-19.
– Разработване на цялостен интердисциплинарен подход за адресиране на дългия COVID-19, който да отчита неговите медицински, психологически и социални аспекти, както и факта, че жените са много по-често засегнати
от продължаващи симптоми.
– Създаване на национална програма, която да се финансира от МЗ, а не от НЗОК и да бъде достъпна за всички
нуждаещи се без оглед на техния здравноосигурителен статус и без значение дали са били хоспитализирани в активната фаза на заболяването.
– Разработване на подходящи за националния контекст насоки за медицинските специалисти, включително за
общопрактикуващите лекари, към които пациентите се обръщат първо.
– Разработване на информационни материали за пост-COVID-19 синдрома, насочени към гражданите, които да бъдат достъпни както онлайн на Единния информационен портал за COVID-19, така и под формата на брошури,
които да се разпространяват в офисите на РЗИ, РЗОК, кабинетите на общопрактикуващите лекари и лечебните заведения
Тук можете да прочетете доклада на фондация “Екатерина Каравелова”, част от проект „Изследване на нуждите и проблемите на жените в България”, който се изпълнява с финансова подкрепа от Фонд Активни граждани България. Финансовата подкрепа е предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на
Финансовия механизъм на ЕИП (https://www.activecitizensfund.bg/).
