Това е статия на журналиста Стефани Съдърланд, публикувана в Scientific American.
Пост-КОВИД сега прилича на неврологично заболяване и това помага на лекарите да фокусират терапиите
(Причините за пост-КОВИД, който инвалидизира милиони, може да се концентрират в мозъка и нервната система)
Стефани Съдърланд, 1 март 2023 г.
Тара Гормли винаги е била преуспяваща личност. Тя завършва гимназията като първенец на класа, завършва с отличие колеж и печели най-високото отличие във ветеринарното училище. Преминава през тежка обучителна програма и си създава усешна кариера като ветеринарен лекар – интернист. Но през март 2020 г. се заразява с вируса SARSCoV-2 – нейният случай е 24-ти в малък крайбрежен град в централна Калифорния, в който живее по това време, близо до едно от първите огнища на пандемията. „Можех да не бъда първа и в КОВИД“, казва тя (със самоирония – бел.пр).
Почти три години след като очевидно е изчистила вируса от тялото си, Гормли все още има оплаквания. Тя се изтощава бързо, сърцето й внезапно се ускорява, преминава през периоди, в които не може да се концентрира или да мисли бързо. Гормли и нейният съпруг, които се преместват в предградие на Лос Анджелис, често прекарват свободното си време, посещавайки своето „най-щастливо място на Земята“ – Дисниленд. Но поради нейното здраве това не се е случвало повече от една година. Тя все още прекарва по-голямата част от времето си на тъмно или в многобройни посещения при лекари. Нейното заболяване и персистиращите симптоми я правят един от първите американци с пост-КОВИД – състояние, при което симптомите персистират минимум три месеца след заразяването и могат да продължат с години. Синдромът е известен на медицинските специалисти като пост-остри последствия от КОВИД-19 или PASC (postacute sequelae of COVID-19).
Хората с пост-КОВИД имат симптоми като: болка, екстремна умора и „мозъчна мъгла“ или затруднена концентрация или запомняне. Смята се, че към февруари 2022 г. синдромът засяга около 16 милиона възрастни в САЩ и е принудил между 2 милиона и 4 милиона американци да напуснат работното си място, като много от тях все още не са се върнали на работа. Пост-КОВИД често появява при иначе здрави млади хора и може да е следствие дори на една лека първоначална инфекция. Рискът изглежда малко по-висок при хора, които са били хоспитализирани за КОВИД-19 и при по-възрастни (които попадат в болница по-често). Жените и хората в неравностойно социално-икономическо положение също са изправени пред по-висок риск, както и онези, които пушат, имат затлъстяване или някой друг здравословен проблем, особено автоимунно заболяване. Ваксинирането изглежда, че намалява опасността, но не предотвратява напълно пост-КОВИД.
Най-честите персистиращи и инвалидизиращи симптоми на пост-КОВИД са неврологични. Някои от тях лесно се разпознават, тъй като са свързани с мозъка или са неврологични: много хора изпитват когнитивна дисфункция под формата на затруднения със запаметяването, вниманието, съня и настроението. За други причината изглежда, че е повече в тялото, отколкото в мозъка, като, например, болка и неразположение след физическо усилие (PEM – postexertional malaise), вид „енергиен срив“, който хората изпитват дори след леки упражнения. Но те също са резултат от неврологична дисфункция, често на автономната нервна система, която управлява дишането и усвояването на храната и благодарение на която нашите органи функционират на автопилот. Тази така наречена дисавтономия може да доведе до замаяност, сърцебиене, високо или ниско кръвно налягане и чревни смущения, поради което хората понякога са неспособни да работят или дори да функционират самостоятелно.
Вирусът SARS-CoV-2 е нов, но поствирусните синдроми не са. Изследванията върху други вируси и по-специално върху неврологичните увреждания, предизвикани от ХИВ (човешки имунодефицитни вируси), насочват проучванията на пост-КОВИД синдрома. И разбирането, че причината за многото ефекти на постковид може да е в мозъка и в нервната система, започва да оформя подходите към неговото лечение. „Сега разглеждам КОВИД-19 като неврологично заболяване толкова, колкото и като белодробно заболяване, и това определено важи за пост-КОВИД“, казва Уилям Питман, лекар в UCLA Health (здравна система, която включва редица болници) в Лос Анджелис, който лекува Гормли и много, подобни на нея, пациенти.
Въпреки че цифрата 16 милиона пострадали в САЩ представлява разумна оценка на броя на жертвите на пост-КОВИД синдрома, има и други, по-страшни оценки. Мета анализ на 41 проучвания, проведени през 2021 г., заключава, че в световен мащаб 43% от хората, заразени със SARS-CoV-2, могат да развият пост-КОВИД синдром, като около 30% (което означава приблизително 30 милиона души), са засегнатите в САЩ. Някои проучвания предлагат по-консервативни числа. Проучване от юни 2022 г., докладвано от Националния център за здравна статистика на САЩ, установява, че сред възрастните, прекарали КОВИД-19, всеки пети е преживял пост-КОВИД три месеца след КОВИД-19; Службата за национална статистика на Обединеното кралство смята, че това важи за всеки десети. Дори само малък дял от боледувалите КОВИД-19 да имат пост-КОВИД, казват експертите, това ще добави още милиони засегнати хора — и потенциални инвалиди.
Болшинството от първите случаи, приети за пост-КОВИД синдром, са на пациенти, които са имали нужда от продължителна респираторна терапия или които са имали очевидно увреждане на органи, което е причинило трайни симптоми. Хората, съобщаващи за неврологични симптоми, често са пренебрегвани или отпращани като «травматизирани» от първоначалното заболяване и хоспитализацията. Но към края на 2020 г., казва Хелън Лаврецки , психиатър от Калифорнийския университет в Лос Анджелис, „стигнахме до момента, в който започнахме да сортираме това, което наистина се случва… и по това време стана много очевидно, че невропсихичните симптоми са превалиращи“, най-разпространени са умората, неразположението, мозъчна мъглата, загуба на обоняние и посттравматично стресово разстройство, както и когнитивни проблеми, дори психоза.
Гормли е в края на 30-те си години, когато се заразява е относително здрава, но с придружаващи заболявания, включително ревматоиден артрит и астма, които са рискови за тежко протичане на КОВИД-19. Тя прекарва няколко дни у дома, мъчейки се да диша, а след това отива в болницата, където кръвното й налягане се повишава и кръвната захар рязко пада. Възстановява се в рамките на няколко седмици, но „никога не съм се подобрила“, казва тя.
Скоро след като се прибира от болницата, Гормли развива това, което съпругът й нарича „мозък на златна рибка“. „Ще оставя нещо някъде, след което нямам никаква представа къде съм го сложила“, спомня си тя. „Това се повтаря отново и отново. Мислех си: Става доста странно. Съпругът ми каза, че не помня нищо. Опитвах се да говоря и знаех какво искам да кажа, но не можех да измисля думата.».
Тара е усещала тремор, драматични промени в настроението и болезнена свръхчувствителност към звуци. „Когато съпругът ми отваря хартиена торба, имам чувството, че ножове пробождат ухото ми“, разказва тя. Всяко усилие — физическо или умствено — я изтощава и предизвиква болка. Промените са разтърсващи за Гормли , която се е гордеела с острия си ум. „Това, което ме безпокоеше най-много, беше, че наистина имам проблеми с мисленето, говоренето, запомнянето – опитвах се да изпълня задача и нямах представа каква е тя. Изведнъж получих доста голям неврологичен дефицит. По това време всичко за мене се разпадна. Беше ужасно травмиращо… донякъде ме разби. Не се чувствах като себе си.”
КОРЕНИТЕ НА ДИСФУНКЦИЯТА
Като ветеринарен интернист, Гормли казва, че нейната работа е да решава проблеми, когато се появят мистериозни симптоми, включително и нейни собствени. „Активно се опитвах да намеря причините и да открия какво мога да направя.“ Тя теоретизира, че някои от нейните неврологични симптоми може да са резултат от тромботични събития – кръвни съсиреци, които могат да причинят мини инсулти. Няколко ранни проучвания показват, че КОВИД-19 атакува ендотелните клетки, които тапицират стените на кръвоносните съдове отвътре. Това може да доведе до процес на съсирване и недостиг на кислород в множество органи, включително и в мозъка. Дори фино увреждане на ендотелните клетки в мозъка може да допринесе за когнитивна дисфункция.
Едно научно проучване установява, че при хора, които имат неврологична симптоматика по време на боледуването си от КОВИД-19, имунната система в централната нервна система вероятно се активира, което води до възпалителен процес. Но мозъчното възпаление изглежда не се причинява от вируса, който директно заразява този орган. Авиндра Нат, който от дълго време изучава поствирусни неврологични синдроми в Националните институти по здравеопазване, открива нещо подобно в изследване, направено при аутопсия на починали от КОВИД-19. “Ако се разгледа мозъка на починали от КОВИД-19, всъщност не се намират огромни количества вирус, но ние открихме силна имунна активация, особено около кръвоносните съдове“, казва той. Изследванията показват, че са били активирани имунните клетки, наречени макрофаги. „Макрофагите не са толкова прецизни в атаката си“, казва Нат. „Идват и започват да дъвчат каквото им попадне; те произвеждат всякакви свободни радикали, цитокини. Това е почти като масова бомбардировка – в крайна сметка причинява много щети. И е трудно да бъдат спрени, така че персистират за дълго време. Това са нежеланите гости“, които вероятно са причина за персистиращо (продължаващо) възпаление в мозъка.
Да се определи кои пациенти имат персистиращо възпаление може да помогне за информиране на лечението. Първите научни изследвания идентифицираха маркери, които често са повишени при хора с пост-КОВИД синдром, казва Трой Торгерсън, имунолог в Института «Алън» в Сиатъл. Три сигнални молекули – тумор некротизиращ фактор алфа, интерлевкин 6 и интерферон бета – се открояват при пациенти с пост-КОВИД. Но този модел не се среща при абсолютно всички пациенти. „Опитваме се да сортираме пациентите с пост-КОВИД и да кажем: „Това би било добра група, която да вземем за изпитване на противовъзпалително лекарство, докато тази група може да се наложи да се съсредоточи повече върху рехабилитацията“, казва Торгерсън . Той ръководи проучване (понастоящем публикувано като предпечат), в което неговият екип измерва протеини от кръвта на 55 пациенти. Изследователите откриват, че между тях има подгрупа пациенти с постоянно възпаление. Те имат различен имунен отговор, свързан с инфекция. „Една подгрупа пациенти изглежда има постоянен отговор към някакъв вирус“, казва Торгерсън.
Изолирани джобове със SARS-CoV-2 или дори части от вирусни протеини могат да останат в тялото доста дълго време след първоначалната инфекция и да продължат да предизвикват имунна атака. Първото солидно доказателство за „вирусно персистиране“ извън белите дробове дойде през 2021 г. от изследователи в Сингапур, които откриха вирусни протеини в червата на петима пациенти, възстановили се преди 6 месеца от КОВИД-19. Проучване, проведено в Калифорнийския университет в Сан Франциско, откри доказателства за вирусни частици в мозъка на хора с пост-КОВИД синдром. Учените събраха екзозоми или малки пакети от клетъчен материал, освободени специално от клетки на централната нервна система. Екзозомите са съдържали части от вирусни протеини, както и митохондриални протеини, което може да означава имунна атака срещу тези жизненоважни клетъчни органели. Количеството такива подозрителни протеини е по-високо при пациенти с невропсихични симптоми, отколкото при пациенти без такива симптоми.
Според изследване, проведено в NIH – National Institutes of Health – и докладвано в Nature през декември 2022 г., вирусът може да остане в мозъка в продължение на месеци, Аутопсия на 44 души, починали от КОВИД-19, установява необуздано възпаление главно в дихателните пътища, но вирусна РНК е открита навсякъде в тялото, дори в мозъка, до 230 дни след заразяването. Две други проучвания, публикувани 2022 г. в Proceedings of the National Academy of Sciences USA , показват доказателства, че SARS-CoV-2 може да зарази астроцитите (вид клетка, поддържаща невроните), влизайки през неврони в кожата, покриваща носа.
Изследователите изследват сигнали на възпалителни процеси при пациенти с пост-КОВИД във все по-големи детайли. Малко проучване, ръководено от Джоана Хелмут, невролог в UCSF, установява, че пациенти с когнитивни симптоми имат имунно-свързани аномалии в цереброспиналната течност, докато нито един от пациентите без когнитивни симптоми няма такива. На срещата на Неврологичното общество през 2022 г. Хелмут съобщава, че е разгледала по-специфични имунни маркери при хора с когнитивни симптоми и е открила, че някои пациенти имат повишено ниво на VEGF-C, маркер за ендотелна дисфункция. По-високите концентрации на VEGF-C са свързани с по-високи нива на имунни клетки, навлизащи в мозъка, казва тя, и „те не изпълняват нормалната си функция за поддържане на кръвно-мозъчната бариера; те са разсеяни и може би активирани. Въпреки че проучванията са малки, добавя Хелмут, те разкриват „реални биологични различия и възпаление в мозъка. Това не е психологическо или психосоматично разстройство; това е невроимунно разстройство.“
Какво поддържа имунната система в режим на атака? Според Торгерсън, „една от възможностите е да сте развили автоимунен процес“, при който антителата, произведени от имунната система за борба с вируса, маркират и собствените клетки на човека за имунна атака. Отговорът към вируса „включва автоимунна реакция и това продължава, дори когато вирусът изчезне“, казва той. Няколко проучвания са установили доказателства за автоимунни компоненти, наречени автоантитела, които взаимодействат с нервните клетки на хора с пост- КОВИД.
Следи от възпалителни процеси могат да насочат лечението към неврологични симптоми. „Ако това е медииран от макрофагите възпалителен процес… интравенозният имуноглобулин може да повлияе като потисне/обезсърчи макрофагите“, казва Нат. Лечението, наричано IVIg, съдържа коктейл от протеини и антитела, които могат да смекчат свръхактивния имунен отговор.
IVIg може също да се използва за блокиране на автоантитела. А продуктът ритуксимаб, който е насочен към В-клетките, произвеждащи антитела, осигурява „тествана във времето терапия за много автоантително-медиирани синдроми“, казва Нат. Друга стратегия е да се използват кортикостероиди за цялостно намаляване на имунната активност, въпреки че могат да се прилагат само за ограничено време. „Това е подход на ковашкия чук и можете да видите дали има промяна при прилагането му. Поне ви дава представа, че да, това е имуномедииран феномен и сега трябва да намерим по-добър начин да го таргетираме“, казва Нат .
Ако вирусът си стои в организма под някаква форма, антивирусните лекарства биха могли потенциално да го изчистят, което може да помогне за разрешаването на неврологичните симптоми. Такава е надеждата на учените, провеждащи клинично изпитване на Paxlovid, антивирусното лекарство на Pfizer за КОВИД-19.
ВРЪЗКА С ХРОНИЧНА УМОРА?
Поствирусните синдроми, възникващи след инфекция с вируси като се почне от ХИВ и се стигне до грипния вирус, са документирани за период, по-дълъг от един век. Вирусът на Epstein-Barr, който причинява мононуклеоза, е един от няколкото вируса, свързани със състояние, наречено миалгичен енцефаломиелит/синдром на хроничната умора (ME/CFS), за което се смята, че засяга минимум 1,5 милиона души в САЩ. ME/CFS има удивителни прилики с пост-КОВИД, като например: дисрегулация на имунната система, умора и когнитивна дисфункция. „Един от случаите, които наблюдаваме, са пациенти, които определено отговарят на критериите за ME/CFS. Това е нещо, което виждаме и лекуваме през цялото време“ при пациенти с пост-КОВИД, казва Питман. ME/CFS може да протече тежко, като някои хора стават неподвижни и приковани към леглото.
Нат, който също изучава ME/CFS, казва „ние мислим механично, че те ще бъдат свързани“. Изследователите подозират, че ME/CFS, подобно на някои случаи на пост-COVID, може да има автоимунен произход, като автоантителата поддържат активирана имунната система. ME/CFS е трудно да се изследва, тъй като често възниква дълго след лека инфекция, което затруднява идентифицирането на вирус, който го е предизвикал. Но при пост-COVID, казва Нат, „предимството е, че знаем точно какво е започнало процеса и можем да хванем случаи на ранен етап от развитието на подобни на ME/CFS симптоми.“При хора, които са имали ME/CFS от години, „това е нанесло щети и е трудно те да се възстановят“. Нат споделя, че ако лекарите можеха да изследват хората в началото на пост-COVID, те биха имали по-голям шанс да направят процеса обратим.
Торгерсън се надява, че в крайна сметка заради COVID-19 изследователите ще разберат по-добре ME/CFS. „COVID-19 беше проучен по-внимателно с по-добри технологии, отколкото всяко друго инфекциозно заболяване, което някога е било изследвано. Мисля, че ще научим неща, които ще бъдат приложими при други възпалителни заболявания, предизвикани от инфекция, последвана от автоимунен процес.
ЕКИПНО ЛЕЧЕНИЕ
След месеци боледуване Гормли търси помощ в пост-КОВИД клиниката на UCLA Health, която има една от малкото цялостни мултидисциплинарни програми в страната за хора с този синдром. Въпреки че симптомите й се коренят в дисфункция на нервната система, тя се нуждае от редица медицински специалисти, които да ги лекуват. Клиниката е създадена по програма, насочена към координирани грижи за пациенти с пост-КОВИД, които се нуждаят от комплексни грижи, казва нейният директор Ниша Вишванатан, интернист и лекар по първична медицинска помощ. Проследявайки пациенти с КОВИД, след няколко месеца тя осъзнава, че „имахме група пациенти, които все още бяха със симптоми. Не разбирахме това състояние; просто се опитвахме да видим какво можем да им предложим.“ Вишванатан и други организират на всеки две седмици среща на лекари от UCLA по пулмология, кардиология, неврология, психиатрия и други специалности, за да обсъждат отделни случаи и общи тенденции.
В UCLA Health Питман координира лечението на Гормли. Той казва, че интердисциплинарният екип е от решаващо значение за осигуряване на възможно най-добрата грижа за пациентите. „Често има толкова много симптоми“ и някои пациенти преди да дойдат тука са посетили множество специалисти, но не непременно правилните. Като дългосрочни доставчици на първична медицинска помощ за пост-КОВИД, казва той, „ние правим първоначалното тестване и ги отвеждаме до правилния специалист“. За Гормли този списък с доставчици включва Питман заедно с невролог, пулмолог, кардиолог, психиатър, консултант по травми, ревматолог и гинеколог.
Екипният подход също е от решаващо значение за лекарите, които се опитват да разберат една съвсем нова болест, казва Питман. „Беше много интересно «пътуване» – от това – да знаем почти нищо до това да знаем малко и да научаваме повече всеки ден, всяка седмица, всеки месец,” казва той. Терминът „пост-КОВИД“ „е чадър за множество заболявания“, казва той. Въпреки че всеки пост-КОВИД пациент е уникален, казва Питман, „започваме да виждаме различни модели в развитие. И при Гормли видяхме модел на дисавтономия, който виждаме често.“
Дизавтономията уврежда автономната нервна система – това е мрежа от нерви, които се разклоняват от мозъка или гръбначния мозък и се разпростират през тялото, контролирайки несъзнателни функции като сърдечен ритъм, дишане, изпотяване и разширяване на кръвоносните съдове. За Гормли, подобно на много хора с пост-КОВИД, дисавтономията приема формата на Синдрома на постуралната ортостатична тахикардия POTS. Синдромът включва набор от симптоми: ускорен пулс – особено при изправяне – и умора, и може да причини нарушения във функцията на червата и пикочния мехур. POTS може също да бъде компонент на изтощението, което идва с PEM. Въпреки че може да изглежда, че симптомите засягат тялото, те произтичат от дисфункция на нервната система.
Дисавтономията на Гормли я кара да посети кардиолога Мега Агарвал в клиника на UCLA близо до дома й. Много лекари не са запознати с POTS, но Агарвал има особени «пристратия» към него, тъй като го е наблюдавала при някои от пациентите си преди да удари КОВИД-19. „Има дисрегулация на нервната система и толкова много неща могат да го причинят, например, някои терапии за рак, вируси, автоимунни състояния.“ Агарвал разпознава POTS в Гормли през есента на 2020 г., когато се знаеше много малко за пост-КОВИД. Сега тя вярва, че „POTS е наистина това, което пост-КОВИД причинява“ при много пациенти. За щастие, казва Агарвал, има медицински интервенции, които могат да помогнат.
Тахикардията (T в POTS) причинява ускоряване на сърдечния ритъм, което допринася за изтощение и умора в допълнение към стреса на самото сърце. Лекарствата, наречени бета-блокери (за бетаадренергичните рецептори, които изключват в сърцето), могат да намалят сърдечната честота и да намалят симптомите. „Когато сърдечната честота се контролира, не само помпата се подобрява“, казва Агарвал, „но енергията на хората се подобрява, умората им изчезва и понякога те имат по-добра умствена дейност.“ За някои пациенти като Гормли бета-блокерите не са достатъчни, така че Aгарвал добавя лекарство, наречено ivabradine . „Малко не е по предназначение, но в момента се проучва интензивно“ за лечение на POTS. За Гормли комбинацията довежда до действително подобрение, „така че сега тя не се чувства сякаш е участвала в Бостънския маратон, когато всичко, което прави, е да седне и да се изправи по време на работа или да вземе душ“, казва Агарвал.
Сред най-тежките симптоми на Гормли е мозъчната мъгла, общоприет термин за множество когнитивни проблеми, които й пречат да живее нормално. Когато Гормли трябва да работи, нейният психиатър й предписва Adderall, стимулант, използван за лечение на хиперактивно разстройство с дефицит на вниманието, който й помага да се концентрира и да остане фокусирана. Това „помогна изключително много“, казва Гормли .
Гормли отдава своето признание на лекарите и по-специално на Агарвал за детективската работа, която вършат, ровейки в нейните симптоми. „Никой не знаеше нищо за това, но всички ме слушаха“, казва Гормли . Може би защото тя е професионалист в медицината, никой не я „отсвирва“.
Това е необичайно за хора с пост-КОВИД, много от тях жени, които често биват отхвърляни от лекари, които се съмняват, че оплакванията им са реални. „Пациентите просто не се чувстват чути“, казва Вишванатан. „Имах пациентка, която ми разказа всичко, което е преживяла, след което аз просто казах: „Това трябва да е толкова тежко за теб. Искам да знаеш, че всичко, което чувстваш, е реално и аз съм виждал толкова много пациенти като теб. И тя започна да плаче. Тя каза: „Никой не ми е казвал това. Не мога да ви кажа колко пъти са ми казвали, че е в главата ми.“
В допълнение към лекарствата, и други видове терапии, включително физиотерапия, могат да помогнат за подобряване на някои симптоми. Но хората, които изпитват PEM, са изправени пред особено предизвикателство, когато използват терапии за движение. Питман казва, че физическото усилие може да накара тези пациенти да се почувстват по-зле. „Не искаме пациентите да не се движат изобщо, но понякога типът движение, което правят, може да засили симптомите им.“ Той отбелязва, че често PEM поразява млади хора, които преди това са били здрави, и които казват: „Трябва да се напъна“, а след това отиват твърде далеч и се влошават. Нашата работа е да се опитаме да намерим това средно положение и след това да го правим последователно с течение на времето, така че те да не загубят кондицията си, но и да не се допусне PEM, за който е доказано, че ги връща назад.“
ДЪЛГИЯТ ПЪТ
Някои пациенти, казва Питман, „очакват, че ще постъпят при нас и след месец ще се върнат към нормалното си състояние. И отказът от тези очаквания може да бъде наистина предизвикателство. Трябва да бъдете наистина съпричастни, защото животът на хората е напълно променен.” Но понякога качеството на живот на пациентите може да се подобри забележимо, ако те успеят да се приспособят към новото нормално. И все пак, казва той, „пациентите имат толкова много въпроси и аз не мога да ги насоча по физиологичен път. Мога да им кажа, че имат невровъзпаление, може би има автоимунна реакция, но ние все още нямаме отговори. Понякога е наистина трудно за нас и за пациента да приемем, че просто трябва да дадем най-доброто от себе си.»
Много хора, казва Вишванатан, се възползват от редуцирането на терапиите, които са пробвали с времето. Някои толкова много се отчайват, че са готови да опитат всичко – от хранителни добавки до нерегламентирани лекарства и непроверени отвари от интернет. Спирането на приема им понякога води до подобряване на симптомите, казва тя.
Психологическата грижа и групите за подкрепа могат да помогнат. Лаврецки добавя, че „изборът на начин на живот може да играе огромна роля за подобряването“, особено по-добрите навици за сън и използването на дихателни упражнения за контролиране на тревожността. Тя казва на хората, че организмът може да се излекува сам, ако пациентите и клиницистите намерят правилните инструменти.
Дали това е вярно за всички, остава да видим, казва Вишванатан. „Виждаме много пациенти, които се подобриха с времето. Имам пациенти, чиито симптоми изчезнаха в течение на една година или изчезват и изведнъж се появяват отново.“ Но за някои, казва тя, „това може да продължи много години“.
„Вероятно с това ще се занимаваме десетилетия“, казва Вишванатан. „Не толкова КОВИД ще изчезне, колкото ние просто ще свикнем да живеем с него, но това означава, че хората ще продължат да развиват пост-КОВИД .“
Изглежда, че ваксинацията намалява риска от пост-КОВИД. Но проучване, публикувано през май 2022 г. в Nature Medicine, предполага, че защитата, макар и реална, не е толкова добра, колкото би ни се искало. Проучването на електронните здравни досиета от Министерството на ветераните на САЩ разглежда относително малката част от ваксинираните хора, които впоследствие са се заразили. Те развиват пост-КОВИД само с 15% по-рядко от неваксинираните хора. „Тези пациенти могат да имат симптоми от една до две години или повече, така че всеки месец натрупвате повече пациенти. Дори и да е с 15 процента по-малко, общата популация от пациенти продължава да расте и се увеличава“, казва Питман. Експертите са съгласни, че най-добрият начин да избегнете пост-КОВИД е изобщо да избегнете да се разболеете от КОВИД-19.
Около синдрома все още има много неясноти и несигурност. Пациентите може да имат един или комбинация от проблемите, изследвани досега: пост-КОВИД може да бъде причинен от вирусни частици, които продължават да се намират в мозъка или други части на нервната система. Или може да е автоимунно заболяване, което продължава дълго след изчезването на вируса. Може би свръхактивните имунни клетки продължават да смущават нервната система и съседните кръвоносни съдове. За щастие нарастващата способност за разпознаване на специфични проблеми помага на клиницистите да усъвършенстват лечения, които дават на пациентите най-добрия шанс за възстановяване.
Въпреки че Гормли казва, че грижите са подобрили драстично симптомите й и са й позволили „да прави някои нормални неща отново“, тя продължава да изпитва пристъпи, които й пречат да работи седмици наред. Един ден през 2022 тя пропусна са вземе лекарството си за сърце и участва в бягането Target в жегата в Южна Калифорния. „Прибрах се вкъщи и на практика се сринах в коридора. Оттогава всичко излезе от строя. Ако се опитам да се движа, краката ми отказват. Най-разочароващо – и страшно – за Гормли е непредсказуемостта на нейните симптоми. „Те са се променили толкова много; някои са управляеми, други изтощителни. Едно нещо ще се оправи, а друго се връща. Винаги се надявам, че ще се подобри, но просто не знам.
