Сдружението изпрати писмо до министър Ангелов със следните въпроси.
ДО Изх. №35/22.03.2021 г.
Проф. Костадин Ангелов,
Министър на здравеопазването,
София
Копие
Г-н Богдан Кирилов,
Изпълнителен директор на ИАЛ
Уважаеми проф. Ангелов,
Бих искала да поставя на Вашето внимание няколко въпроса, включително сигнали на граждани и лекари, които се обръщат към нашето Сдружение като организация в обществена полза:
- Има ли координация между НЦТХ и отделните РЦТХ по отношение на осигуряване на реконвалесцентна плазма, която да позволява на един център да дава плазма на друг в случай на спешност? Ако има такава, с коя наредба е регламентирано подобно взаимодействие?
- Има ли НЦТХ задължение да осигурява реконвалесцентна плазма за ОТХ в Западна България? (така както е посочено на неговия сайт „Териториалният обхват на дейност на центъра обхваща цяла Западна България – областите София, Благоевград, Перник, Кюстендил, Видин, Враца, Монтана“.) Ако е така, защо не се осигурява плазма за МБАЛ Кюстендил, въпреки исканията на ОТХ – Кюстендил?
3. Защо РЦТХ във Варна работи три дни в седмицата с дарители на реконвалесцентна плазма при положение, че от началото на третата вълна не може да задоволи исканията на ОТХ Шумен дори наполовина?
- Моля за Вашата спешна проверка и информация за мерките, които ще предприемете, така че хората от съседните области да могат спокойно да даряват плазма през цялата седмица, включително в събота и неделя.
- Моля също така да разпоредите на РЦТХ Варна да започне да работи по схемата на НЦТХ, където за даряване на плазма се отива еднократно и диагностиката се извършва в един ден за няколко часа. Или по схемата на РЦТХ Плевен – ОТХ Габрово: кръв за диагностика се взема в ОТХ Габрово, праща се в Плевен, където определят кой е годен за даряване на плазма. След което дарителите пътуват еднократно до Плевен.
Абсурдно е в тази тежка пандемична обстановка желаещите да дарят плазма от съседните области да губят два дни в пропътуване на десетки километри до Варна.
4. За кои центрове са предназначени средствата, отпуснати от Европейската комисия, както беше съобщено с нейно писмо до медиите от 11.1.2021 г.? Каква е безвъзмездно отпуснатата сума за България и къде е насочена, след като всички РЦТХ и НЦТХ бяха оборудвани с помощта на дарителски кампании? Моля за подробна информация.
5. В писмото си до Сдружението от 2.3.2021 г. заместник-министър д-р Б. Пенков твърди, че „Организирайки депото от кръвната съставка в т.нар. „ НАЦИОНАЛНА БАНКА ЗА РЕКОНВАЛЕСЦЕНТНА ПЛАЗМА COVID – 19“, възможности за терапевтично приложение имат клиницистите от цялата страна, съобразно необходимостта от лечение на конкретния пациент.“
- Ако това е вярно, може ли НЦТХ, който разполага с най-много плазма в момента, да осигурява плазма и на болници извън Западна България?
- Не зная дали сте информиран, но в РЦТХ Плевен няма депо от плазма, там саковете плазма се броят на пръсти, което означава, че лекарите в Северна България въобще не могат да прилагат този метод на лечение. Подобно е положението и в РЦТХ Варна, където има дарители, но плазмата не стига.
- Тъй като в София живеят хора от цялата страна, може ли да разпоредите в НЦТХ да се дарява плазма поименно за пациенти, които се намират в болници извън Западна България, примерно в Шумен или Габрово и тази плазма да се дава на съответните болници, защото в момента това се отказва от НЦТХ?
6. По повод на нашето искане (включително Петиция до премиера) да се разкрият временно места за даряване на реконвалесцентна плазма чрез плазмафереза в ОТХ на някои болници, като взетата плазма се изпраща в съответния РЦТХ за получаване на готов продукт, коментарът на зам-министър Пенков е следният:
„С искането „да се разреши на болниците с ОТХ да приемат и дарители на плазма“, се демонстрира некомпетентност по отношение дейностите на трансфузионната система и националното законодателство.“ И „Закъсняло е предложението: ,Да се разреши на болниците с ОТХ да приемат и дарители на плазма“.
Г-н Министър,
Доскоро Вашето ведомство твърдеше, че Европейското законодателство пречело да се разкрият такива временни центрове, но от писмото на д-р Пенков става ясно, че пречи българското законодателство.
- Да се твърди, че дейностите на трансфузионната система и съответното законодателство трябва да се познават, но не могат да бъдат оптимизирани и променени с цел спасяване на повече хора, показва безотговорно отношение към медиците и към целия български народ.
- Да се твърди, че „Закъсняло е предложението: ,Да се разреши на болниците с ОТХ да приемат и дарители на плазма“ е абсурдно и смешно.
Става въпрос за ВАШЕ решение, а не за решение на Експертния съвет по трансфузионна хематология, който няма никакви властнически правомощия, но си присвоява такива. Още повече, че това не е от неговите компетенции. (Да не говорим за това, че протоколът, с който е взето решението само в НЦТХ, ВМА и четирите РЦТХ да се извършва процедурата плазмафереза от 12.5.2020 г., е невалиден.)
И още веднъж: никой не иска от МЗ да се отварят нови РЦТХ в страната; настояваме само да се разкрият временни пунктове за даряване на реконвалесцентна плазма, която се обработва на друго място, с което не се застрашава централизацията, както твърдят от експертния съвет. (В страните от ЕС реконвалесцентна плазма се събира дори в мобилни линейки, оборудвани със съответната апаратура!)
Очаквам Вашия отговор на поставените въпроси като силно вярвам, че заедно можем да помогнем на още стотици българи да се справят с КОВИД-19. За Ваша информация лекарите в МБАЛ „Югозападна“ – база Петрич, преливат реконвалесцентна плазма на 95% от своите ковид-пациенти, с което натискът върху отделението по реанимация е намалял с 50%!
Приложение: Закон за здравето – частта, която касае въпросната наредба и въпросния съвет.
С уважение:
Д-р Павлина Михайлова, председател
Приложение:
Според Закона за здравето:
(2) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Експертните съвети по ал. 1, т. 1 се състоят от медицински специалисти в съответните области на медицината и/или в системата на здравеопазването и дават консултации и становища по възложени от министъра на здравеопазването въпроси.
Всяко лечебно заведение за болнична помощ може да поиска от министъра на здравеопазването да му бъде издадено/изменено разрешение за дейност, което да включва дейности по събиране и обработка на плазма. Процедурата е по чл. 47 и следващи от Закона за лечебните заведения във връзка с чл. 19, ал. 1, т.4б на същия.
След получаване на разрешение за дейност, същата трябва да се впише в регистъра по Наредба № 29 от 19 юли 2004 г. за условията и реда за съставяне, обработване, съхраняване и предоставяне на информацията от регистъра по чл. 36 от закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането и за формите на документацията.