Реконвалесцентна плазма

Кръвта се състои от клетки – червени кръвни телца, бели кръвни телца и тромбоцити, които плуват в жълтеникавата течност, наречена плазма. Плазмата съставлява 55 % от обема на кръвта, като 90 % от нея са вода, а останалите 8–10 % – неорганични и органични вещества – белтъци, въглехидрати, мазнини, ензими и др.

Реконвалесцентна плазма се нарича плазмата, взета от хора, прекарали определена инфекциозна болест и изградили антитела срещу нея инфекциозния агент. Плазмата на преболедувалите COVID-19 съдържа антитела, които са произведени срещу коронавируса SARS-CoV-2.

Антителата са протеини, които се произвеждат от имунната система при среща с инфекциозен агент. Когато реконвалесцентна плазма се прелее на човек, който е болен от COVID-19, антителата „хващат“ вируса и го неутрализират. Вливането на реконвалесцентна плазма (РП) представлява пасивна имунизация – то осигурява незабавен имунитет на болния, докато неговата имунна система се организира и влезе в битката с вируса. Вливането на плазма от преболедувал COVID-19 може да доведе до подобряване на състоянието на болния още в първите 24 часа, ако е направено навреме, по правилния начин и като част от правилна терапевтична схема.

Антитела и титър

Определящ фактор за количеството прелята плазма е титърът на IgG, който дава информация за концентрацията на вируснеутрализиращите антитела в плазмата. В Европа е прието да се прелива плазма с титър над 1:320. В САЩ е допустимо да се направи преливане и при титър 1:160, а при липса на по-подходящ донор – дори 1:80. Необходимо е да се уточни, че един сак с плазма от 200 мл с титър на IgG 1:1280 по своите терапевтични качества е равностоен на 4 сака с титър 1:320. Пациентите, които са преболедували COVID-19 с клинични прояви, са по-подходящи дарители на реконвалесцентна плазма поради по-високия титър на антитела, които образуват. Затова за дарители се предпочитат хора, които са имали поне висока температура и пневмония.

Засега е доказано, че високият титър се запазва поне два месеца от началото на заболяването. Той е най-висок 40 дни след началото на заболяването и бързо започва да спада надолу. Има хора, които са боледували в началото на март 2020 г., а през октомври 2020 г. количеството измерени антитела е под минимума за даряване.

В търсене на успешна терапия

Новият вирус SARS-CoV-2 завари неподготвена световната медицинска общност. В момента на възникването на пандемията в края на декември 2019 г. нямаше нито един доказан терапевтичен подход и в тези условия в Китай, първата страна, където вирусът се появи, започна безпрецедентно изпитване на над 130 нови видове терапии и лекарства. Но още на ранен етап се предположи, че най-ефективната противовирусна терапия ще бъде лечението с плазма от преболедували COVID-19, която съдържа висок титър на антитела срещу вируса.

И днес човешката реконвалесцентна плазма остава една от опциите за лечение.

Този класически метод на имунотерапия се прилага за първи път преди 130 години – през 1891 г. за лечение на дифтерия (заболяване на горните дихателни пътища, което е силно заразно и с висока смъртност), когато се използва плазма от преболедували животни, съдържаща дифтериен антитоксин. По-късно РП се прилага при грип, скарлатина, тетанус, магарешка кашлица и др. Постепенно, с широкото навлизане на ваксини, антибиотици и противовирусни лекарства, приложението на реконвалесцентна плазма постепенно губи своето значение като масов терапевтичен подход. Но през последните години преживява ренесанс, защото беше много успешно при новите заболявания: SARS-CoV-1 през 2003 г., MERS-CoV-1 през 2012 г., Ebola, ZIKA, HIV и случаите на тежка инфлуенца през 2009–2010 г., които не можеха да бъдат овладени със стандартните методи на терапия. Така например, по време на SARS-CoV-1 епидемията, която протече с висока смъртност, се заразиха много медици. Те бяха включени в клинично проучване, организирано само за здравни работници, което завърши с много добри резултати.

Клинични проучвания

На 27.03.2020 г. излезе първата научна публикация, в която китайски учени съобщават за добри резултати при прилагането на РП при 5-има критично болни от COVID-19 пациенти (Виж в „Научни публикации“). Всички те са били интубирани и след прилагането на плазма се възстановяват до 12 дни. Според водещи световни учени, които обобщават публикувани и непубликувани данни и информират за тях медицинската общност на уебинари, плазмената терапия е най-ефективна, ако се приложи до 14-ия ден от началото на заболяването. Най-нови проучвания и наблюдения показват, че при случаи на болни след 13-14 ден от началото на заболяването е желателно първо да се измери количеството антитела в серума на болния, след което да се вземе решение каква плазма да се прелее – обикновена прясно-замразена плазма или реконвалесцентна. Препоръчва се преди вземане на решение да се измери количеството антитела.

Същото важи и за донорите на плазма, които задължително трябва да се изследват с надеждни инструментални методи. Това означава стойностите, получени на различните платформи да бъдат сравнени със стойността 12, получена от платформата, препоръчана от FDA в разрешителното за прилагането на метода на лечение но COVID-19 с реконвалесцентна плазма в САЩ. В момента у нас такава апаратура има само в „Пирогов“.

В момента се провеждат стотици клинични проучвания, които са фокусирани върху ефективността на терапията с реконвалесцентна плазма при пациенти с COVID-19. Европейският COVID-19 Plasma Alliance започна клинично проучване, в което участват европейски центрове по трансфузионна хематология. Те се ангажират да споделят информацията, която получават от болниците, лекуващи с плазма с цел обобщаване, анализиране и утвърждаване на този вид терапия при COVID-19. https://europeanbloodalliance.eu/covid19-and-blood-establishment/

А Европейската комисия одобри финансиране на двугодишен проект на Европейския кръвен алианс за събиране на данни, които да валидират този метод на лечение на COVID-19. https://europeanbloodalliance.eu/covid-19-a-european-project-will-study-the-use-of-convalescent-plasma-as-a-treatment/ От България в него участват Националният център по трансфузионна хематология и ВМА.