„Когато тялото има инфекция, то реагира, като премахва желязото от кръвния поток. Това ни предпазва от потенциално смъртоносни бактерии, които улавят желязото в кръвта и се развиват по-бързо. Това е еволюционна реакция, която преразпределя желязото в тялото и кръвната плазма се превръща в желязна пустиня. Ако обаче това продължи дълго време, има по-малко желязо за червените кръвни клетки, така че кислородът се транспортира по-малко ефективно, което засяга метаболизма и производството на енергия, както и за белите кръвни клетки, които се нуждаят от желязо, за да работят правилно. Защитният механизъм в крайна сметка се превръща в проблем.” И още един: „Не е задължително хората да нямат достатъчно желязо в тялото си, просто то е уловено на грешното място. Това, от което се нуждаем, е начин да мобилизираме желязото и да го върнем обратно в кръвта, където става по-полезно за червените кръвни клетки.“
Проучването за дисрегулацията на желязото и постковид може да прочетете тук.
