Правим рестарт на информационната кампания за даряване на плазма, търсим нови партньори, включително медийни. Ще отидат нови хора да дарят плазма, по желание или по необходимост. Но прилага ли се плазмата така, както се препоръчва от наши лекари и от европейски експерти?
Отговорът не е еднозначен, но вероятно в повечето случаи е НЕ. И част от основните причини са:
1. Много лекари не мислят за този метод, преди да са минали 10-15 дни от началото на заболяването. Това показва и коментар от 4.4.2021 г. на лекар от Варна за човек, болен от 11 дни: „Да видим как ще тръгне заболяването, пък накрая може да приложим и плазма“. В общия случай плазма се прелива късно, когато вирус в кръвния ток вече няма. И/или недостатъчно, за да се справят антителата в плазмата с вируса в кръвта. (Тука не коментираме недостига на плазма и дарители.)
2. И какво се получава в резултат? Когато се прилива късно и изходът не е добър, лекарите казват: „Ами тя не работи“. Когато се прелива недостатъчно – лекарите пак казват: „Ами тя не работи“. След което ръководствата на цели болници отказват да ползват този метод на лечение. Но аз питам: Как в една болница работи, пък в друга не работи? Как в една голяма столична болница и в една малка провинциална болница работи, пък други болници „имали лош опит“?
3. Но въпреки недобър/лош опит с плазма, някои лекари продължават да прилагат метода. Защото близките настояват за това. Десетки лекари споделят, че нямат друг изход, освен да преливат плазма, когато близките питат и упорстват. Ама кой ден е от началото и дали ще има ефект, няма значение – те преливат плазма, след като близките са подписали декларация за информирано съгласие. И какъв е резултатът от натиска на близките, за някои от които плазмата е последна надежда?
4. Резултатите са два: а. плазма се прелива, когато трябва и когато не трябва. Тоест, методът отново се компрометира. б. Плазмата се разхищава. Тя се пропилява. Още повече, че тя е безплатна за болниците и за пациентите. (В Германия едно сакче струва 600 евро).
5. В тази връзка нашето сдружение смята, че механичното, директно свързване на донори с роднини на пациент е опасно и трябва да се извършва след консултация със специалист. Защото осигуряването на плазма от близките, която е прелята под техен натиск, може не да подобри, а да влоши състоянието на болния и да ускори неговата смърт. А в много случаи в късната фаза на заболяването преливането на обикновена, не реконвалесцентна, плазма може да обърне хода в позитивна посока. От септември 2020 г. сдружението обсъжда метода с лекари в столицата и в страната, като има готовност да съдейства с консултации и обучение с цел постигане на оптимални резултати при прилагането на плазма и прекратяване на неговото компрометиране.