Систематичен преглед (който е анализ на множество проучвания) дава категоричен отговор на въпроса за връзката между SARS-CoV-2 (който е РНК вирус) и реактивацията на ДНК вируси като херпесвирусите (HHV). Той публикуван в статията The reactivation of the various types of viruses following COVID-19 infection: a systematic review.
Ето най-важните изводи:
1. Доказана реактивация на ДНК Вируси
Проучването потвърждава, че COVID-19 инфекцията е свързана с реактивация на широк спектър от латентни ДНК вируси, най-често:
- Човешки херпесвируси (HHV): Включително HHV-7, Херпес симплекс вирус (HSV) и Варицела-зостер вирус (VZV).
- Епщайн-Бар Вирус (EBV).
- Цитомегаловирус (CMV).
- Хепатит B Вирус (HBV).
2. Механизъм на реактивация (Хипотези)
Въпреки че механизмът не е напълно изяснен, учените предполагат, че SARS-CoV-2 активира ДНК вирусите чрез:
-
Имуносупресия (отслабване на имунната система): Инфекцията с COVID-19, особено в по-тежките форми, значително изтощава имунната система, което позволява на латентните вируси (които обикновено са под контрол) да се “събудят”.
-
Възпаление (Inflammation): Високите нива на възпаление, предизвикани от COVID-19, могат да създадат благоприятна среда за реактивация на спящите вируси.
3. Ролята на лечението
Системният преглед подчертава, че определени лечения за COVID-19 също могат да повишат риска от реактивация:
-
Имуносупресивни лекарства: Високи дози кортикостероиди или моноклонални антитела (използвани за овладяване на хиперинфламацията при тежък COVID-19) могат да отслабят имунния контрол върху латентните вируси, като по този начин увеличат риска от тяхната реактивация.
4. Клинична значимост
-
Реактивацията може да доведе до сериозни здравословни проблеми (напр. CMV и EBV са свързани с по-лоша прогноза, а HBV може да увреди черния дроб).
-
Заключението е: Изключително важно е лекарите да наблюдават за признаци на реактивация на тези вируси, особено при пациенти с потисната имунна система или чернодробни проблеми, които се възстановяват от COVID-19.
