Димитър пет пъти дарява плазма, не смята да спира

За инженера по телекомуникации това е кауза, защото „затова сме хора”

Димитър Йонов е 35-годишен инженер по комуникации от Пазарджик. Започва да дарява плазма, веднага след като преборва коронавируса. До момента го е правил пет пъти и въобще не смята да спира. Нещо повече – превърнал е това в своя кауза и призовава повече хора да последват примера му. Ето как отговори на въпросите на „Знаме“:

– Г-н Йонов, защо решихте да дарявате плазма? Какво Ви мотивира?

– Знаете ли, може да звучи странно, но още с получаването на положителния резултат от PCR теста знаех, че след изминаването на необходимия срок от преболедуването на COVID-19, ще отида да даря плазма. Винаги съм мислел, че да се помага, трябва да бъде първата ни мисъл. Затова сме хора – да си помагаме. Всичко останало е на заден план.

– До момента сте дарявал плазма пет пъти. Как реагират медиците, като чуят тази цифра?

– Всички медицински лица в Националния център по трансфузионна хематология (НЦТХ) са много отзивчиви. Личи им, още като те посрещат, че за тях си едва ли не ангел-спасител. Поне така се отнасяха с мен, а и с останалите дарители, с които сме се засичали по едно и също време.

Ще разкажа една интересна случка от първото ми даряване. Наложи се да пусна поредния SMS за паркиране в София, но се оказа, че съм достигнал максималния тричасов престой в Зелена зона. Вече нямаше как автомобилът ми да остане там, защото от „Градска мобилност” щяха да му сложат скоби. Тогава д-р Стефановски съдейства за преместването на колата в двора на Кръвния център, докато аз дарявах плазма.

Искам да изкажа благодарности към целия екип на НЦТХ. Хората са невероятни професионалисти и предразполагат да се чувствате добре от началото, по време на изследванията, та до даряването на плазмата. Дотолкова са отдадени на работата си, че за тях това е по-скоро призвание, а не само място, на което изкарват прехраната си.

– А какво мислят близките Ви?

– Близките ми и особено моята съпруга, която за мен е най-добрият човек на света, ме подкрепят и окуражават да продължа да дарявам и да помагам на хората, докато това е възможно по чисто медицински причини.

– Имахте ли страхове и притеснения първия път?

– Не, нямах абсолютно никакви притеснения. По-скоро имаше едно приятно вълнение от самия факт, че отиваш с единствената цел да дариш и да дадеш шанс на някого да пребори вируса, че той ще продължи живота си благодарение на теб.

– Какво трябва да направи човек, който иска да дари рековалесцентна плазма?

– След позвъняване в съответния Районен център по трансфузионна хематология ще ви упътят какви са стъпките, които трябва да предприемате. Обикновено е необходимо да си запазите час, като срокът за това е близо две седмици. След като отидете на място, най-напред ще ви вземат кръв за стандартни изследвания (пълна кръвна картина, общ белтък и трансмисивни инфекции). При благоприятни резултати след час ще ви извикат за същинското даряване на плазмата.

– Какво представлява самата процедурата?

– Процедурата не е нито дълга, нито неприятна. Даряването на рековалесцентна плазма се осъществява чрез специална машина за плазмафереза, която изпомпва много малка част от вашата кръв, като изтегля чрез специални филтри или центрофугиране плазмата и връща останалите кръвни съставки обратно в организма.

Плазмата на излекувалите се от COVID-19 съдържа антитела, които организмът е произвел специално срещу новия коронавирус SARS-CoV-2. С едно даряване може да помогнете на до трима души. Антителата в плазмата на дарителя са много важни. Те се свързват с вируса и го елиминират от организма.

Изискванията за желаещите да помогнат са: да са изминали 40 дни от положителния PCR или антигенен тест, 28 дни от последните симптоми и да не сa болни в момента на даряването, както и да не приемат абсолютно никакви лекарства. Не на последно място – трябва да отговаряте и на стандартните изисквания за кръводарител. Всичко е подробно обяснено на сайтовете на Регионалните кръвни центрове, а хората са достатъчно учтиви и в случай, че имате въпроси, ще ви обяснят подробно.

– Има ли право дарителят да избере на кого иска да помогне или в кое здравно заведение да отиде дарената от него плазма?

– Да, дарителят може да изиска до две на брой декларации, с които да дари плазмата поименно. Лекуващите лекари на тези хора трябва да са назначили лечение с рековалесцентна плазма и да са изпратил искане за получаване на такава до националния или до някой от регионалните центрове по трансфузионна хематология.

Даряват се по двеста милилитра плазма на всеки един от двамата пациенти, а останалите двеста милилитра остават в резерва и се изпращат за останалите нуждаещи се. Така се получава общият обем от шестстотин милилитра рековалесцентна плазма, които се извличат при едно даряване.

– Вие декларирали ли сте желание конкретни хора да получат от Вашата плазма?

– Да, дарявал съм на случайни хора, за които бях прочел в групата „Дари плазма“. Свързвал съм се и с д-р Мария Пишмишева, началник на Инфекциозно отделение в МБАЛ-Пазарджик, за да предложа плазма. В онзи момент нямаха нужда. Увериха ме, че при необходимост ще ме потърсят.

– Говорите за даряването на плазма като за Ваша кауза? Какво Ви носят тези благородни постъпки?

– Да, за мен това е кауза. Епидемията ни дойде като гръм от ясно небе и продължава с пълна сила. За да можем спасим, колкото е възможно, повече хора, е необходимо всеки, който е преболедувал коронавирусната инфекция, да дари плазма. Това е единственото доказано средство за лечение на този вирус.

Ето защо ми се иска повече хора да се включат. След всяко даряване се старая да опиша във Фейсбук чувството, което те кара да даряваш и да помагаш. Така се надявам да привлека последователи. Добре би било да се натрупа резерв на рековалесцентна плазма и при лошо стечение на обстоятелствата след постепенното разпускане на мерките, да може да се реагира адекватно и нуждаещите се да не чакат, а да получат лечение навреме чрез преливане на плазма, съдържаща антитела срещу COVID-19. Важно е това преливане да се случи от първи до трети ден след влошаването на състоянието.

– Ще се ваксинирате ли?

– Категорично ДА. Колкото и каквито и спорове да има около създаването на ваксините срещу SARS-COV2, трябва да се доверяваме само на медицинските проучвания, а те са безспорни. Благодарение на ваксините всички ние вече не сме застрашени от много инфекциозни болести. A това  значително е увеличило средната продължителност на живота.

– Как премина заболяването при Вас?

– При мен първите симптоми бяха треска и температура. След това се появи много силно главоболие, болки в мускулите и обща отпадналост. Протичането на инфекцията не беше от най-тежките.

– За пръв път ли се занимавате с благотворителност?

– Доколкото си спомням, първата ми подобна изява беше в Областния център на Българския червен кръст (БЧК) като доброволец в училищния стол на СОУ „Георги Брегов“ – училището, което ми даде старт в живота.

Важното е не с какво точно се занимаваш, а да се опитваш да помагаш там, където има нужда, да го правиш по незабележим начин и да го предадеш нататък по веригата. Затова е от значение да възпитаваме децата си по правилния начин, да не бъдем толкова съсредоточени в това каква професия ще изберат, а да бъдат добри хора.

– С какви думи ще се обърнете към хората, които не вярват в опасността от коронавирус и се съмняват във ваксините?

– Мисля, че този път проблемът не е само държавата. Общество, в което дори чакащите за PCR тест на опашка, не вярват, че вирусът съществува и развиват конспиративни теории, докато им дойде редът, не говори добре за него като такова. Някои дори навлизат в невъобразими крайности, като споделят, че не искат да се ваксинират, понеже ще им бъде поставен чип за следене и манипулиране на мислите им. Излиза, че българинът вярва, че „ще ни сложат чипове с ваксина за вирус, който пък не съществува“.

Да не забравяме също така, че тези, които наистина са на първа линия – лекарите в COVID болничните отделения, изнемогват, именно заради залитането на част от хората по конспиративни теории и неспазването на мерките. Дали отричането на вируса е защитна реакция на психиката или нещо друго, няма никакво значение. Пазете се – както се казва, не го пожелавам и на най-големия си враг! Ако не искате да пазите себе си, то поне пазете останалите! Носенето на маски и спазването на дистанция може да спаси вашия и много чужди животи!

– Накрая, ще разкажете ли повече за себе си?

 Завършил съм бакалавърска и магистърска програма в областта на телекомуникациите и информационното и компютърно инженерство. Имам 8-годишен опит в сферата на телекомуникациите и в частност – проектиране на оптични трасета и мрежи за разпространение на електронни съобщения, както и в мобилните комуникации. Имам значителен опит в изготвянето на инвестиционни проекти в областта на телекомуникациите.

В свободното си време обичам да спортувам, както и планинските походи и пътувания със семейството ми. Аз съм просто част от едно цяло – моето четиричленно семейство. За мен това е най-важно – да създадеш семейство. Това е, като да събереш две перфектно пасващи си отделни части в едно цяло, което от своя страна да създаде още по-добри свои версии и така доброто да се предава от поколение на поколение.

Мария ДЪБОВА

Източник и снимка: zname.info

Димитър пет пъти дарява плазма, не смята да спира